Учители: Киното може да запълни дефицити в образователната ни система

„Кино в училище“ е темата на един много интересен форум, който ще се проведе от 21 до 23 юни във Френския институт в София. Той е част от програмата на фестивала „Срещи на младото европейско кино“, чийто директор Ралица Асенова и съмишлениците ѝ от сдружение „Арте Урбана Колектив“ организират за шеста поредна година.  На него учители и директори ще обсъждат възможностите за въвеждане на киното като предмет в училище – цел, за която сдружението работи упорито, защото хората в него са убедени: седмото изкуство е  важно точно толкова, колкото обучението по математика и физика в съвременния свят. Помага им платформата CinEd – европейска мрежа с колекция от филми и обучителни материали.

CiNed се поддържа от 2015-та година, методиката ѝ е насочена и към обучаващи се, и към обучители. За 4 години над 5000 са учениците в България, които са гледали поне един европейски филм, а над 200 преподавателите, проявили интерес и тренирани  да прилагат киното в своите часове и извънкласни дейности.

Защо киното е важно и какви празноти в традиционната образователна система запълва?

Разказват Ралица Асенова и Даниел Симеонов, учител по английски в ОУ „Неофит Рилски“, село Дерманци:

Киното на голям екран е социално преживяване. Всички сме заобиколени от десетки екрани и в последните години смартфонът често е първото нещо, с което ставаме и последното, с което си лягаме вечер. Ако тази констатация важи за почти всички възрасти, тя важи с пълна сила при подрастващите, които буквално се „сливат“ с малкия екран – на телефона, на таблета, на компютъра, комуникират, получават информация и неспирен поток видео изображения.

От множество прожекции, които сме организирали до момента, научаваме от учениците, че това, което те гледат, са сериали, екшъни, американски блокбъстъри, дори порно при малко по-големите и в зависимост от социалната среда.

От друга страна, някои от тях, особено от малките населени места, никога не са влизали в киносалон, не са гледали филм на голям екран, в тъмна зала, заедно с други хора. И когато им пуснем  „Лудият Пиеро“ на Годар, те преживяват шок, сблъсък с нещо много различно от познатите им образи и сюжети. Научават заедно един нов език, който ни прави визуално грамотни, чувствителни, селективни към образите от другите екрани, които ни заобикалят. И този език на киното може да се учи, както се изучават английски, немски и френски.

В кинообучението го няма вертикалния, йерархичен модел на учителя - авторитет и всички останали. Тук всички сме равни - гледаме, разсъждаваме и анализираме една творба. Например, избират се откъси от 3 различни филма и се сравнява как различните режисьори снимат еднакви ситуации. Анализира се. Правят се колажи по сюжети от филм.

 „Аз работя с ученици с дефицити в класическата учебна система – разказва Даниел Симеонов. - Тяхната среща с културата са турските и индийските сериали и риалити форматите по телевизията. Филмите на ужасите са най-висшата форма на изкуство, които  тези деца познават.

Прожектирах им  „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Филмът се прие с възторг, а след него проведохме дълга дискусия.  Насочвах ги само с въпроси – кои кадри ви направиха най-силно впечатление, защо в този момент камерата беше поставена или се движеше по този начин, какви са характеристиките на главния персонаж. И децата, които не познават таблицата за умножение, или не биха разпознали кой е лирическият герой в едно стихотворение, даваха абсолютно адекватни отговори.

Затова какъв е разказът във филма, защо нещата са изобразени по този начин, за да въздействат на зрителя. Дискутираха и важния момент от филма защо героят пуска змията накрая обратно в реката  - „Защото тя е негов приятел, а ние обичаме приятелите си и искаме те да са щастливи и свободни“.  

 В преподаването чрез кино я няма матрицата правилно-неправилно. Точно затова децата с най-големи дефицити са най-активни, защото няма как да сгрешат във впечатленията си.  „Много е важно да се освободим от оценяването – да не репродуцираме в никакъв случай модела „Аз ще ви дам определена задача и после ще ви кажа кой най-добре се е справил“ по време на заниманията с кино.

Илюстрация: Guliver / iStock

Киното работи с въображението. То им предлага възможност да предугаждат какво ще се случи, след като гледат определени кадри, прогнозират какво става след финала. Правят алтернативен плакат. Пишат писмо до режисьора или до главния герой...

Киното сближава етноси и култури.

"Затова е важно да поставим киното и въобще изкуството като цяло на по-предно място в нашата образователна система, да е подкрепено от държавата, защото имаме индикации, че това е важно за нашето време, че е работещо" заключават Ралица Асенова и Даниел Симеонов и канят всички желаещи на безплатните прожекции и дискусии, които предстоят в рамките на фестивала.